06 Април 2006
Всеки ден медиите ни заливат с резултатите от последните научни изследвания в областта на медицината. “Експерти” ни обясняват как да се храним здравословно, кое е вредно и кое е полезно, как да се предпазим от птичи грип итн.За съжаление твърденията на така наречените експерти, както и резултатите от цитираните научни публикации, твърде рядко имат нещо общо с истината. В тази поредица от статии, аз ще ви покажа как се манипулират крайните резултатите в научните публикации.
Тази информация е твърде важна, защото решенията, мненията и препоръките на съвременната медицина се осланят на резултати от изследвания. Всичко щеше да бъде наред, ако така наречените научни публикации не бяха пълни със субективизъм, пристрастия, манипулации и откровенни лъжи.
Трудно е за вярване, но огромната част от лекарите и изобщо медицинските лица, отговорни за нашето здраве, нямат никаква представа как да разпознават дори елементарни статистически похвати, широко използвани за надуване на резултатите в 99% от научните публикации. В нашата мила държава, докторите, които четат медицински журнали се броят на пръсти (а тези, които могат да интерпретират оригиналните данни, които се намират само в пълните версии на публикациите, клонят към нула).
Ще започна отзад напред – от интерпретирането на данните.
Относителен рисков анализ или абсолютна разклика във вероятностите
Предполагам сте чували, как еди-какво си повишавало рискът от дадено заболюване с някакви проценти. За съжаление думата риск няма много общо с думата вероятност. Относителният риск е една измислица, взета назаем от застрахователните компании и от 70-те години на миналия век се използва от 99% от научните публикации за надуване на резултатите.
Ето ви едно хипотетично изследване. Да кажем, че сравнявате заболеваемостта от някакъв вид рак на две групи хора. И двете групи се състоят от по 1000 човека. Да кажем, че група А се състои от вегетарианци, а група Б се състои от хора, които ядат месо. Проследявате живота на тези общо 2000 човека за 10 години. За периода от 10 години, хората заболели от този вид рак са 2-ма в група А и 3-ма в група Б.
Какво ще напишете в заключението на изследването?
При относителен рисков анализ ще разделите вероятността от заболяване на рак в двете групи. За група А, вероятността е 2/1000 = 0.002 (или 0.2%), а за група Б, вероятността е 3/1000 = 0.003 (или 0.3%). Когато разделим 0.3 / 0.2, получаваме 1.5.
Накрая ще напишете: вегетарианците имат 50% намален риск на заболяване от този вид рак, в сравнение с месоядните (0.3 е 50% повече от 0.2).
При относителен рисков анализ вероятностите се делят и така се надуват резултатите.
Каква е действителността?
Независимо в коя от двете групи попадате, вероятността да хванете този вид рак в следващите 10 години е минимум 2/1000 (0.2%). Разликата между двете групи е 0.3 – 0.2 = 0.1% (1/1000). Сравнете 50% и 0.1%. В нашия случай успяхме да надуем резултата 50/0.1 = 500 пъти!
Освен това разликата от 0.1% е за период от 10 години т.е. вероятността да заболеете от този вид рак в следващите 10 години е с 0.1% по-голяма ако сте месояден (и освен това имате ген и начин на живот подобен на този на месоядните в изследването и резултатът е сравнен с точно този тип вегетарианци в изследването). За следващата 1 година, вероятността е 0.1/10 = 0.01%.
При 50% някои хора ще се изплашат. При 0.01% на година разклика, никой няма да обърне внимание на нашето изследване.
Дори малко да разбирате от статистика ще ви стане ясно, че в нашия случай разлика няма (тя е статистически незначителна). Ако повторите това изследване може да получите обратните резултати и те пак ще са незначителни (няма да е 50% в полза на месоядните).
Още един пример: ако вероятността от смърт в дадена група е 3%, а в друга 4% за даден период от време, абсолютната разлика е 1%, а относителният риск е 33% по- висок във втората група (тука надухме резултата “само” 33 пъти).
Относителният рисков анализ пренебрегва тотално броят на хората в групите. При него няма разлика между 1 на 100 срещу 2 на 100 или 1 на 100000 срещу 2 на 100000. Относителният риск и в двата случая е 100% (колкото и малоумно да е това).
Наглостта стига дотам, че в едно от най-цитираните изследвания за връзката между холестерол в кръвта и сърдечно-съдови заболявания, така наречените “изследователи” пренебрегват броя на хората в двете групи и директно делят не вероятностите, а събитията (инфарктите). Естествено, в “лошата” високо-холестеролна група има повече инфаркти, тъй като броят на хората в нея е по-голям. Това същото изследване се цитира от “експертите” и до днес: “за всеки 1% намален холестерол, намаляме риска от съредечно-съдови заболявания с 2%”. По-тази логика, ако намалим холестерола с 50%, би трябвало да изкореним изцяло инфарктите.
Относителният рисков анализ се използва за да се надува резултата. Поднесено от медиите като относителен риск, даденото изследване има много по-голям ефект върху манипулирането на обществото и по-голямата част от докторите. Както виждате, дори миниатюрни разлики във вероятностите от дадени събития между 2 или повече изследвани групи, могат да бъдат уголемени хилядократно. Това е изключително важно да бъде разбрано.
Как може да се предреши изхода на дадено изследване?
Много просто. Трябва така да се подберат изследваните хора, че тази група, която сме предрешили да бъде “лоша”, да дава малко по-голяма вероятност за случване на изследваното събитие (заболяване, смърт итн).
Да се върнем на нашите вегетарианци срещу месоядни. Ако желаем вегетарианците да са по-здрави, трябва да подберем групите така, че при вегетарианците да има по-малко пушачи, по-малко алкохолици, повече трениращи, по-малко хора, които ядат сладко итн. Ако залагаме на месоядните, трябва да ги подберем такива, които ядат по-малко боклуци, по-малко пушат, повече тренират итн.
Някои изследвания правят корекции на резултатите на базата на тези “confounding” фактори (пушене, пиене итн.) но проблемът е, че това е невъзможно да бъде направено обективно (ако това беше възможно, нашите велики изследователи щяха да печелят милиони от залагания на футболни срещи). Тези корекции отново водят до драстични промени в относителните рискови фактори, тъй като те са прекалено чувствителни дори към най-малките промени и разлики. Естествено корекциите се подбират внимателно, за да се постигне предварително набелязания резултат.
Можем ли обективно да сравним вегетарианци и месоядни? Не. Не можем.
Можем обективно да сравним конкретни групи (тези вегетарианци сравнени с тези месоядни), но не можем да направим генерално обобщение (вегетарианци срещу месоядни). И двете понятия са твърде разтегливи: не можем да сравняваме вегетарианци, които се хранят с естествени храни и такива, които ядат захар на килограм. Също така, едно е да изядеш една пържола с 3 чипса и 3 филии хляб, друго е да изядеш 2 пържоли със салата.
Подборът на участниците в изследванията, често предрешава резултатите! Ако изследванията използваха разликата във вероятностите, а не делението им (относителния риск), то както и да подбират участниците, резултатите винаги щяха да бъдат толкова мизерни, че никой не би им обърнал внимание.
Използването на относителен рисков анализ е само капка в океана от похвати за повлияване на резултатите и раздуване на несъществуващи разлики. В следващите части ще ви покажа още десетки методи за манипулация.
Разберете следното: няма такова нещо като намален и повишен риск. Истинските резултати са разлики във вероятностите при това за конкретна група хора и за конкретен период от време.
Край на част 1
Свързани Публикации
- Смъртоносна Медицина - 14 Януари 2006
Последни Публикации
